Шушулчиците със семенца сякаш нямат търпение да "експлодират" при най-малкия полъх на вятъра или при най-слабия контакт с някоя птичка. А дребните зрънца се разпиляват на разстояние повече от метър. Може би затова латинското родово наименование на това цвете е Impatiens (нетърпелив). Има много разновидности импасианс, но най-разпространен е видът, който произхожда от Нова Гвинея. Цветовете му варират от бяло до бледорозово и от розово до виолетово. Ботаническото му име е кореопсис, а родината му - Южна Америка. У нас вирее както на открито, в градината, така и в саксия. Любителите градинари харесват това цвете, защото не е претенциозно, а става много кичесто и красиво. Въпреки това при отглеждането му има някои тънкости, с които ще ви запознаем. Засаждане - Тези цветя са непретенциозни към мястото, на което се засаждат. Най-вероятно затова у нас импасиансът е познат повече под наименованието "циганче". Вирее еднакво добре както на слънце, така и на сянка и полусянка. Само трябва да имаме предвид, че растенията, които са на слънце, се нуждаят да бъдат поливани по-често от останалите. Ниам-ниам - Един от най-оригиналните импасианси е с латинското име "impatiens niamniamensis", който съкратено наричат "ниам-ниам". Той е стайно растение и цъфти целогодишно. Висок е около 50 см и прилича на малко дръвче с много клонки. Цветчетата му наподобяват клюн на папагал в червено и жълто. Този вид не бива да се полива много, тъй като може да загние. Розови помпони - Импасиансът от Нова Гвинея се продава и в саксия. Ако обаче го купувате за градина, изберете саксия с диаметър от 20 см, тъй като в нея растението е вече добре разклонено. Засадете го в пръст за мушкато, смесена с 1/3 торф. По този начин почвата ще запази благата, необходима за правилното развитие на импасианса. Поливайте редовно, без да прекалявате. Подхранвайте с изкуствен тор за мушкато на всеки две седмици до октомври. Размножаване чрез резници - Стебълцата на импасиансите пускат корени най-лесно във вода, при това много бързо. С тях лесно можете да подновите хилавите си растения. Ето как става това: Отрежете по едно нецъфнало разклонение от всяко стебълце. Трябва да е дълго около десетина сантиметра. Запазете само две-три листенца на върха. Покрийте с алуминиево фолио отвора на чаша с вода, в която по желание сте добавили щипка изкуствен тор. Направете във фолиото дупчици и натопете през тях резниците. Поставете чашата на светло място. Когато стръкчетата пуснат по две-три коренчета, ги засадете в саксии. Поддържайте почвата им влажна.

2007-2012