Цветята със силно развит, но слабо разклонен главен корен (мак, ешолция, лупина, шибой и др.) изискват дълбока почва, за да издържат на суша. Те не понасят разсаждане и затова се развиват най-добре, когато се засяват направо на мястото, което им е определено. Цветя с коренова система, съставена от многобройни нежни разклонения (бегония, астри и др.) се разсаждат лесно и изискват лека, добре обработена почва. Цветя с надебелени корени или коренища (кана, гергина и др.) могат да прекарат цялата зима вън от почвата и да възобновят растежа си през пролетта. През зимата загиват лесно, ако се държат във влажна среда или са наранени при изваждането им от почвата. Цветя, които образуват етажи от корени (някои кремове), трябва да се засаждат по-дълбоко. Растенията, които образуват и "въздушни корени" (филодендрон и др.), имат едно съществено преимущество: когато се допрат до почвата, тези корени функционират като истински. Всяко ново засаждане на тези растения трябва да става на по-голяма дълбочина.